ТЯ
Чипото 'и носле се вирваше още повече нагоре всеки път, когато някой се засмееше на нейна шега, а в очите 'и започваха да играят пламъчета. Тя обичаше да е център на внимание и да се възползва от цялото 'и обърнато такова. Не беше свикнала по никакъв начин някой да 'и се противопоставя и да не получава това, което искаше. Ако не на момента, то в следващия най-късно.
Клер нямаше нито братя, нито сестри. Беше единствената наследничка на древна френска фамилия. Дьо ла Руу бяха изградили империя в магьосническия свят, а и извън него. Прапрадядо 'и беше основал магьосническата болница "Св. Мънго" в Лондон. След като нещата с първото лечебно заведения потръгнаха, прадядо 'и отвори още няколко в Париж, Рим и Мадрид. Опиянен от успеха, прадядо 'и реши, че иска да разпространи дейността си и сред мъгълите. Докато беше жив, обаче, не успя да постигне това свое намерение и остави плановете и всички направени проучвания на сина си. Дядото на Клер - Жан дьо ла Руу - всъщност беше главен виновник за славата на семейството сред мъгълите. Мотото му беше: "Предлагане на високо ефективни услуги на достъпни за по-висока класа хора от квалифицирана работна ръка". В началото "високо ефетивните услуги" бяха чисто и просто лекове и отвари, магии и заклинания, които той изплозваше върху поставените под анестезия пациенти. А "квалифицирана работна ръка" представляваха лечителите, за които нямаше работа в Св. Мънго или другите магьоснически болници и които можеха да преглътнах факта, че ще трябва да лекуват мъгъли. Дьо ла Руу успя да установи името си и в градове като Москва, Берлин, Виена и дори Берн. Неминуемо слуховете за незаконната му дейност в мъгълския свят достигнаха до ушите на министерството, което първоначално заплаши Жан дьо ла Руу с лишаването му от магическа пръчка, а по-късно и пристъпи към действия - освен че пръчката му беше конфискувана, мъжът беше и осъден на една година лишаване от свобода и на запор на по-нататъшното му участие във вътрешната политика на управителния борд - понеже старецът беше твърдоглав и отказа да преустанови дейността си. Голямата империя от заведения остана в ръцете на акционерите и чакаше навършването на пълнолетие на законния наследник - Мартан дьо ла Руу - за да бъде вкарана отново под контрол. Малко по малко заведенията започнаха да губят от престижа си и от пациентите си. Намерили се без контрол и страх от авторитетна фигура, акционерите бяха разграбили приходите от болниците, а когато парите свършиха, ги оставиха на произвола на съдбата.
През 1973 Мартан дьо ла Руу навърши 18 години. На него му беше писнало от мързеливите и алчни акционери, които рушаха всичко, за което баща му беше работил толкова много години и, вярно, нечестно, но това не оправдаваше копелетата по никакъв начин. Със спестените си средства(БАЩА МУ УМИРА!) и със завещаните от баща му Мартан откупи акциите на тези, с които не искаше по никакъв начин да продължава работа. Напълно изкорени традицията на баща си да използва всякакви ресурси от магьосническия свят, които бяха по някакъв начин незаконни. Започна да издирва най-добрите абсолвенти от всеки европейски университет и да им предлага работа в мъгълските болници с изключително високи заплати, които по никакъв начин не оставяха място за колебание на бъдещите стажанти.
Когато Клер се роди - през 1978-ма година - болниците бяха надминали предишната си слава и се разрастваха все по-бързо. Имаше отворени филиали дори и в САЩ, Латинска Америка.(историческа действителност!!!)
Чипото 'и носле се вирваше още повече нагоре всеки път, когато някой се засмееше на нейна шега, а в очите 'и започваха да играят пламъчета. Тя обичаше да е център на внимание и да се възползва от цялото 'и обърнато такова. Не беше свикнала по никакъв начин някой да 'и се противопоставя и да не получава това, което искаше. Ако не на момента, то в следващия най-късно.
Клер нямаше нито братя, нито сестри. Беше единствената наследничка на древна френска фамилия. Дьо ла Руу бяха изградили империя в магьосническия свят, а и извън него. Прапрадядо 'и беше основал магьосническата болница "Св. Мънго" в Лондон. След като нещата с първото лечебно заведения потръгнаха, прадядо 'и отвори още няколко в Париж, Рим и Мадрид. Опиянен от успеха, прадядо 'и реши, че иска да разпространи дейността си и сред мъгълите. Докато беше жив, обаче, не успя да постигне това свое намерение и остави плановете и всички направени проучвания на сина си. Дядото на Клер - Жан дьо ла Руу - всъщност беше главен виновник за славата на семейството сред мъгълите. Мотото му беше: "Предлагане на високо ефективни услуги на достъпни за по-висока класа хора от квалифицирана работна ръка". В началото "високо ефетивните услуги" бяха чисто и просто лекове и отвари, магии и заклинания, които той изплозваше върху поставените под анестезия пациенти. А "квалифицирана работна ръка" представляваха лечителите, за които нямаше работа в Св. Мънго или другите магьоснически болници и които можеха да преглътнах факта, че ще трябва да лекуват мъгъли. Дьо ла Руу успя да установи името си и в градове като Москва, Берлин, Виена и дори Берн. Неминуемо слуховете за незаконната му дейност в мъгълския свят достигнаха до ушите на министерството, което първоначално заплаши Жан дьо ла Руу с лишаването му от магическа пръчка, а по-късно и пристъпи към действия - освен че пръчката му беше конфискувана, мъжът беше и осъден на една година лишаване от свобода и на запор на по-нататъшното му участие във вътрешната политика на управителния борд - понеже старецът беше твърдоглав и отказа да преустанови дейността си. Голямата империя от заведения остана в ръцете на акционерите и чакаше навършването на пълнолетие на законния наследник - Мартан дьо ла Руу - за да бъде вкарана отново под контрол. Малко по малко заведенията започнаха да губят от престижа си и от пациентите си. Намерили се без контрол и страх от авторитетна фигура, акционерите бяха разграбили приходите от болниците, а когато парите свършиха, ги оставиха на произвола на съдбата.
През 1973 Мартан дьо ла Руу навърши 18 години. На него му беше писнало от мързеливите и алчни акционери, които рушаха всичко, за което баща му беше работил толкова много години и, вярно, нечестно, но това не оправдаваше копелетата по никакъв начин. Със спестените си средства(БАЩА МУ УМИРА!) и със завещаните от баща му Мартан откупи акциите на тези, с които не искаше по никакъв начин да продължава работа. Напълно изкорени традицията на баща си да използва всякакви ресурси от магьосническия свят, които бяха по някакъв начин незаконни. Започна да издирва най-добрите абсолвенти от всеки европейски университет и да им предлага работа в мъгълските болници с изключително високи заплати, които по никакъв начин не оставяха място за колебание на бъдещите стажанти.
Когато Клер се роди - през 1978-ма година - болниците бяха надминали предишната си слава и се разрастваха все по-бързо. Имаше отворени филиали дори и в САЩ, Латинска Америка.(историческа действителност!!!)
